Тет Де Моан като термин се употребява от 1790 г., но сиренето има много по-дълга история. Манастирът Белелай е основан през 1136 г. За първи път монасите от манастира се споменават във връзка със сиренето през 1192 г. Те плащат годишна рента за различни имоти със сирене, произвеждано в тяхното абатство. Сиренето Белелай се споменава за пръв път в документ от 1570 г. По традиция в Жура запасът от сирена в абатството се преброявал “на глава на монах”, оттук името Tete de Moine ‘монашеска глава’. Сиренето зрее от 3 до 4 месеца. Тет де Моан не се реже с обикновен нож, а се “стърже” на розички със специален нож, наричан Жирол. Така оформено, сиренето е подходящо за аперитив и гарнитура към салати, придружено със селски хляб със стафиди.