Морбие е ценено заради много еластичната си структура и флоралните и плодовите си аромати, породени от спецификации, които благоприятстват изразяването на тероара: използване единствено на сурово мляко, хранене на кравите с трева и сено. Вкусът му, много балансиран, се утвърждава постепенно с узряването.

През зимата животните дават малко мляко, недостатъчно дори за направата на сирене, достойно за това име. Така че млякото от всяко доене се подсирва, а подсиреното мляко се пази, за да се смеси с това от следващото доене. Междувременно то трябва да бъде добре запазено. Сиренето се покрива със сажди, като се търка с ръце, за да се предпази от насекоми и други нежелани организми… Така се появява черната ивица, така характерна за сиренето Morbier. В днешно време производителите на сирене използват растителни въглища, които поръсват след разрязването на сиренето на две.

Сиренето Морбие може да украси вашата дъска със сирена в края на храненето. В кухнята се използва за приготвянето на много ястия: кишове, гювечи, тарталети, пайове…